 |
| Росен Маринов за съучениците |
Здравейте,
Росен Маринов отдели отново време да напише нещо. Днес докато рових из профилите на приятелите ми във социалната мрежа Фейсбук поподнах на няколко, които не мога да нареча приятели, но пък с които имаме общо минало - съученици бяхме в основното. Тогава, когато живота беше изпълнен с една магия от желание за игра, веселие, безгрижие. За съжаление тези времена никога няма да се върнат, но остават някои спомени, които запомняш за цял живот. Та се сетих за тях и се зачудих защо не сме продължили да поддържаме връзка. Сега вече това е напълно невъзможно, но тогава не беше кой знае колко трудно. Може би се дължеше на това, че се разпръснахме по различни училища и така се разделихме, запознахме се с нови хора, нови приятели. Понякога приятели ти стават хората, от които си заобиколен и има голяма логика в това. Всичко е до времето, което прекарвате заедно. Това е мнението на Росен Маринов
